free hit counter code Писъци - GoBooks - Download Free Book
Ads Banner
Hot Best Seller

Писъци

Availability: Ready to download

Пред Вас е фатално-добрият №13 от Колекция “Дракус”. Имаме удоволствието да Ви представим сборник разкази от авторите на Horror Writers Club “LAZARUS”, които са се заели да докажат пред читателската публика, че този вид литература съществува в България и то на ниво, което не е за изпускане. Клубът носи името LAZARUS в чест на трагично загиналия в края на миналата година тала Пред Вас е фатално-добрият №13 от Колекция “Дракус”. Имаме удоволствието да Ви представим сборник разкази от авторите на Horror Writers Club “LAZARUS”, които са се заели да докажат пред читателската публика, че този вид литература съществува в България и то на ниво, което не е за изпускане. Клубът носи името LAZARUS в чест на трагично загиналия в края на миналата година талантлив български писател и преводач на Стивън Кинг и Лъвкрафт - Адриан Лазаровски. Художник на корицата е Петър Станимиров. В тези страници са стаени седемнадесет писъка и дебнат ще посмеете ли да не се разпищите при срещата с тях... Заключете вратите, залостете прозорците... но не очаквайте това да помогне. Приятно четене! Съдържание: Шарлатаниада - Димитър Цолов Хаджиконстантиновата къща - Елена Павлова Снайперистът - Дамян Д. Рейнов Саможертвата на твореца - Делиян Маринов Приказка за Смъртта - Иван Димитров Призраци и богове - Александър Драганов Полуликия - Симеон Трифонов Патологично обещание (и желание) - Слави Ганев От Санта, с любов - Иван Атанасов "Направи си сам" - Сибин Майналовски Мисията в Навурската планина - Донко Найденов Машината - Бранимир Събев Заразата - Иван Величков Записване на завещанието - Явор Цанев Господин Джоунс - Коста Сивов Господарят на болката - Валентин Попов - Вотан Speculo Veritatis - Александър Цонков - Lostov ~ ~ ~ ~ http://gaiana-books.com


Compare
Ads Banner

Пред Вас е фатално-добрият №13 от Колекция “Дракус”. Имаме удоволствието да Ви представим сборник разкази от авторите на Horror Writers Club “LAZARUS”, които са се заели да докажат пред читателската публика, че този вид литература съществува в България и то на ниво, което не е за изпускане. Клубът носи името LAZARUS в чест на трагично загиналия в края на миналата година тала Пред Вас е фатално-добрият №13 от Колекция “Дракус”. Имаме удоволствието да Ви представим сборник разкази от авторите на Horror Writers Club “LAZARUS”, които са се заели да докажат пред читателската публика, че този вид литература съществува в България и то на ниво, което не е за изпускане. Клубът носи името LAZARUS в чест на трагично загиналия в края на миналата година талантлив български писател и преводач на Стивън Кинг и Лъвкрафт - Адриан Лазаровски. Художник на корицата е Петър Станимиров. В тези страници са стаени седемнадесет писъка и дебнат ще посмеете ли да не се разпищите при срещата с тях... Заключете вратите, залостете прозорците... но не очаквайте това да помогне. Приятно четене! Съдържание: Шарлатаниада - Димитър Цолов Хаджиконстантиновата къща - Елена Павлова Снайперистът - Дамян Д. Рейнов Саможертвата на твореца - Делиян Маринов Приказка за Смъртта - Иван Димитров Призраци и богове - Александър Драганов Полуликия - Симеон Трифонов Патологично обещание (и желание) - Слави Ганев От Санта, с любов - Иван Атанасов "Направи си сам" - Сибин Майналовски Мисията в Навурската планина - Донко Найденов Машината - Бранимир Събев Заразата - Иван Величков Записване на завещанието - Явор Цанев Господин Джоунс - Коста Сивов Господарят на болката - Валентин Попов - Вотан Speculo Veritatis - Александър Цонков - Lostov ~ ~ ~ ~ http://gaiana-books.com

30 review for Писъци

  1. 4 out of 5

    Симеон Трифонов

    „Писъци” е късащо гласни струни проявление на съвременния фолклор. Както някога нашите пра-предци са сбирали от село през село и от събор на събор умотворения, ужасяващи легенди или приказки за мечтани герои, така и днес представителите на писателския кръг с ужасяващ уклон „Лазарус” се сбират сред сенките на урбанистичния упадък, за да пресеят чуто, видяно, прочетено и преживяно, сетне да го смелят в личните си творчески мелнички, за да го поднесат накрая – сурово и безкомпромисно – на негово ве „Писъци” е късащо гласни струни проявление на съвременния фолклор. Както някога нашите пра-предци са сбирали от село през село и от събор на събор умотворения, ужасяващи легенди или приказки за мечтани герои, така и днес представителите на писателския кръг с ужасяващ уклон „Лазарус” се сбират сред сенките на урбанистичния упадък, за да пресеят чуто, видяно, прочетено и преживяно, сетне да го смелят в личните си творчески мелнички, за да го поднесат накрая – сурово и безкомпромисно – на негово величество читателя. Сборникът с разноцветни страшни приказки е най-силната подборка от оригинални български разкази на ужаса от времето на кръга „Стрелец” в 20-те години на миналия век и дейността на култовите фигури, утъпкали пътя на Диаболизма у нас, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов, Георги Райчев, Светослав Минков. Видяла бял свят под логото на съвременния аналог на някогашното култово „Аргус” – издателство „Гаяна” – антологията има всички необходими белези, за да заеме гордо мястото си до коя да е всепризната подборка с текстове от черния жанр в личната библиотека. Колко заблуден съм бил с твърдоглавото си убеждение, че съвременната българска литература е мъртва, претопена до блудкави сюжети, циклични женски ословесени менструации, претенциозни сатирико-елементарни злободневни многобуквени чекии, насилвана многократно от пост-комунистическо циврене и гнило-разбрано сношение с невъзтържествувало освобождение на личността. Години наред аз, дипломираният филолог, изливах семената на съмнение в пулса на родните разказвачи, тровейки чуждото мнение с надеждата ми за скорошно погребване на въплъщенията на танцьорите върху паметта на някогашната славна българска литературна традиция. Дилов, Щерева, Сиромахов, Терзийски и още, и още, и още разни други, дето и имената им не помня, гледам към вас. Как така Каралийчев, Елин Пелин, Николай Райнов, Гео Милев, Чавдар Мутафов, Далчев, Алеко и още, и още, и още много други писатели и поети без аналог не само в родното, но и в световното литературно пространство, се превърнаха в забравени, четени по задължение запрашени имена, наследени на небосклона от тровители на езика, чиито безсъдържателни вербални трептения, пренесени в нотната тетрадка на словото, се пеят свободно от всяко фалшиво гърло, а всяка куха нота, гъргорена издълби раздвоените гуши, все повече приспива и приспива съзнанието, но също и гордото усещане за принадлежност към нещо така значимо и своенравно каквото е българската литература от последните едва стотина години. Колко заблуден съм бил. Пулсът не се напипва под дебелата кожа на гъза, нищо, че е първото, което се опитват да ти набият в главата. Докосвам с пръсти артерията на крехката шия, така слаба и отпусната от издевателствата през безпросветните последни повече от 25 години. Слаб, но се усеща. Чувам Георги Господинов. Чувам Николай Фенерски. Чувам и други, чиито имена не различавам, но са там. Надежда има. Надеждата за съвременната българска провокативна литература, разбирана като обединител на гранични жанрове като хорър, торчър-порн, слашър, разкази за привидения, психо-трилър, фолклорни митове и още, и още, се е приютила (без да се ограничава единствено до тях, но сериозно облъхваща ги) в творческите опити на присъстващите в „Писъци” поклонници и изразители на силната адреналинова литература. Някои от имената вече са познати за българския фен на ужасите, ограничавал се само допреди десетина години с все по-изчерпващия се (но бог!) Стивън Кинг и Дийн Кунц, а едва отскоро осмеляващ се да посегне към свенливо превежданите Клайв Баркър, Робърт Маккамън, Лъвкрафт. Бранимир Събев и неговите „Човекът, който обичаше Стивън Кинг” и „Априлска жътва” са попадения в десетката за издателство „Ибис”. Явор Цанев – моторът зад издателство „Гаяна”, със своите „Слънчогледите”, „Странноприемницата”, „Избраникът” и др. сбъдна мечтата на родния поклонник на Стивън Кинг, реализирайки проекта „Вдъхновени от Краля”, резултирал в едноименния сборник, павирал пътя за настоящото издание. Без Елена Павлова на български нямаше да четем ключови заглавия на Дан Симънс, Робърт Маккамън, Робърт Хауърд, Айзък Азимов. Сибин Майналовски, познат за мен повече като автор на добронамерена фентъзи разходка в добрите традиции на Тери Пратчет, тук сваля маската си и изригва с може би най-бруталната и безсърдечна вакханалия, която съм виждал от оригинален български автор. Никога няма да забравя думите на професор Мария Герджикова по повод източника на силата на ботевите дело и поезия – „Любовта е мощен двигател, но омразата е най-силното чувство, то задвижва всичко”. Любовта е крехка и изисква леки стъпчици. С такива не ще се отдалечиш навреме. Омразата е взломаджия. Адреналинът те кара да не сещаш забиващите се в босите ти крака натрошени стъкла. Надскачаш себе си, когато извършваш отмъщението – извлечен от себе си, наблюдаваш екстракта от най-съкровеното в теб как действа. Убива, самоубива, въздава субективна справедливост. Любов и омраза. Ден и нощ. Покой и ужас. Омраза, нощ и ужас. От всичко има в „Писъци”. Магистралата към хронична инсомния в антологията стартира с новото ми любимо име на родната сцена – Димитър Цолов. „Шарлатаниада” е изискан стилов пирует на границата между реалността и етера. Хирургически прецизна в употребата на думи и отвеждаща право в кратера на кулминационна оргия за сетивата, историята за уморения, затормозен частен детектив-медиум те оставя жаден за още от приключенията на нетрадиционния отмъстител. „Хаджиконстантиновата къща” на Елена Павлова е подгизнала от подземни зловония етно кървавица, която натрапва, че усещането за разпад не е задължително да бъде произвеждано от големия лош град. Метафора за скритото в душата, което рано или късно бива избълвано не непременно в подходящия момент и пред подходящия човек, историята се опира на извечни кръвожадни митове и се задвижва от накъсания ритъм на нахъсан екшън, така нехарактерен за привидното спокойствие на провинциалния живот. „Снайперистът” на Дамян Рейнов е вероятно най-социалният разказ в подборката. Тъжен, съзерцателен и обърнат към вечните въпроси, на които ни е отказвано да получим отговор, текстът разбърква понятия, а ескалацията на жилката на насилие не е самоцелен боди каунт. „Саможертвата на твореца” на Делиян Маринов е всичко онова, което бихте очаквали, когато в петък вечер посегнете към любимо двд с класически b-movie. Кинематографичен до френетичност, разказът успява да разплете две успоредни реалности, стягайки по пътя възли от секс, примитивизъм и творческа страст. „Призраци и богове” на Александър Драганов е една от перлите на сборника. Безобразно забавен, митологично прецизен и експлозивно неочакван текстът запознава с професионалния ловец на духове Горанов, който е симпатично пълен многознайко, претръпнал на истериите от безплътния свят. Плачещ си за фрагмент от по-голямо цяло, разказът се спира на пореден случай от кариерата на необичайния талант, който обаче е на път да се окаже непреодолимо предизвикателство за симпатичния медиум. Цветен в описанията си, предизвикващ кикот с хитроумния си диалог, „Призраци и богове” е доказателство, че когато пишеш, защото обичаш и каквото обичаш, и след като си чел много и продължаваш да четеш много, резултатът е класика. „Полуликия” е моята прищявка в подборката, като дали желанието ми да съчетая социална сатира с тих ужас е сработила, ще трябва да прецените сами. „Патологично обещание (и желание)” на Слави Ганев е сигурно най-измамният текст в „Писъци”. Очевидно силно обезформен поради ограниченията на обема, разказът все пак блести достатъчно, че да го видиш и на дъното на океана. Перверзно-маниашки, сексуално-извратен, напомпан с еротизъм и авто-деструкция, „Патологично желание…” е подходящ сюжет за класическия Кроненбърг. Изкусителни демонично-подобни гърли, затворени в едва разкъсаната си девственост младежи и чифт разчекнати бедра над мехурчетата във ваната – Ганев все пак превеждал ли е „Дракула” или как! „От Санта с любов” на Иван Атанасов е друг от пироните в ковчега на неверниците в настоящето и бъдещето на оригиналната българска литература на ужаса. Доказал се през годините като тънък познавач на жанра и превърнал себе си в знаменосец на тенденциите, този същински покровител на жанровата литература и тук не изневерява на стила си. Каноничен, сатиричен и много, много оригинален, „От Санта с любов” е своеобразен поклон към истински добрата хорър литература и дяволска мета заигравка, като че родена от въображението на преводач на Клайв Баркър. А, че той бил самият той! „Направи си сам” на Сибин Майналовски е зверска порция натопорчено торчър-порно. Разказът е всичко онова, което дрисльото Илай Рот се посвени да покаже в „Хостел” и едва загатна в „Хостел II”. Екстазна оргия от хвърчаща плът и сперма „Направи си сам” не е за гнусливите с категорично документалния си описателен стил, неспестяващ и детайл от човешката кланица, създадена от очевидно болния мозък на Майналовски. Мизогинист и в душата си, ако изобщо му е останала такава, авторът загърбва свенливост и такт, за да поднесе безспорно най-грубото ястие в антологията. Трудно за преглъщане, непосилно за четене без ококорени очи, докарващо най-мръсната ви струна до обилен оргазъм. Мастурбирането, както и четенето на тъкмо този разказ, е на ваша отговорност. Донко Найденов създава любопитна легенда за местоположението на Ноевия ковчег под облаците на Армения в своя „Мисията в Навурската планина”. Очевидно вдъхновен от хорър-примера на култови икони отпреди един век, Найденов все пак поставя резки черти в стила си, като не навлиза в драматизми и обяснения, а просто случва действието, което за скромния си обем включва повече форми на живот и боди каунт от средностатистическа слюнка на проститутка в края на смяната. „Машината” на Бранимир Събев съдържа най-силното парче диалог, което НЯКОГА съм чел в литература на ужаса. „-Нааках се – констатира тя с треперещо гласче. -Естествено – невъзмутимо изчатка съществото. – Няма да те ям с лайната, я.” В същността си разказ за кръвожаден бог от (твърде необичайна) машина, разказът е забавен, ретро и класически по един упойващ начин, който определено навява асоциации с традиционната американска твърда фантастика, анално пенетрирана от баркърови реминисценции върху гротескното. „Заразата” на Иван Величков е красива хроника на една загиваща цивилизация. Придобилата демонични измерения чумава плът се изправя срещу наместник на бога, от когото зависят бъднините човешки. Исторически обусловен, но и художествено разюздан, „Заразата” е разказ-река с отровена вода, допаднал ми прекомерно с изяществото на изказа си, достоверността на приложените характери и неизречената присъда над движещите ни механизми. „Записване на завещанието” на Явор Цанев е разказът-ядро, който приспива с пулсациите си извратената музика, дънеща от килиите на останалите лунатици; текстът-образец видимо е дело на сигурна ръка, лишена от болестите на мозъка, от които страдат не един и двама от пациентите, надаващи писъци от антологията. Психологически разрез на човешкото съзнание, „Записване на завещанието” е приказка за мястото на злото в човешката душа, но и за мястото на човека в света на злото. Някак напомнящ за най-добрите разкази на Хоторн, произведението на Цанев блести с полираните си детайли и носи белезите на непреходна поличба, тегнеща над всеки един от нас. И все така Злото върти колелото на чуждия за людските познания календар, свеждайки хората до сенки само за да ги лиши най-сетне и от тях. „Господин Джоунс” на Коста Сивов е гротесков нонсенс, което още повече споява историята с действителността. Умишлено базиран на клише, ползващ се с булевардния език на вулгаризма, разказът обрисува недоклатен наднормен социопат, въоръжен с фасадна невинност, който се отправя на знаково отмъщение срещу поробителите си. Неочакван финален туист, задъханост на стила и великолепно допълнение към среднощния double-feature, стартиран с b-movie-то на Маринов. Валентин Попов – Вотан е друго откритие сред имената от антологията, което възнамерявам да следя занапред. Изпипана до съвършенство, като че съновидяна от Стивън Кинг, историята за „Господаря на болката” е сред най-изчистените откъм внушения, реализация и сюжет текстове в сборника. Правдоподобна, изобилстваща от (оправдано?) насилие в най-чист вид, прозата тук стряска с подборката на ползваните думи, но и с подборката на действията, които предприемат героите на Вотан по пътя към личните си изкупление и отмъщение. Най-балансираната творба в „Писъци”, заедно с разказа на Явор Цанев, „Господаря на болката” с лекота надскача рамките на родния хорър и мери сили с американските гиганти. Кривото огледало на Александър Цонков – Lostov е безценен артикул в галерията от обезценени съдби и суровини в разказа му „Speculo veritatis”. Звучащ като притча, текстът елегантно затваря сборника, внасяйки така необходимата доза оптимизъм, често неприсъща на произведения от любимия жанр. С риск да звуча твърде оптимистично, книгата наистина ме навежда на мисълта, че делото, наченато от дедите Полянов, Минков и компания, най-сетне намира резониращ отглас и на българската литературна история предстои отново да приюти автори, авангардно вгледани с мечтание, потрес или присъда в хоризонтите на диаболичното.

  2. 4 out of 5

    Mladen Minev

    За тази ми трябва по-голяма оценка от 5.

  3. 5 out of 5

    Бранимир Събев

    И така. След като основахме клуба преди 4 месеца, вече постигнахме немалко неща. Сблъскахме се и със завист, че съществуваме, негативизъм относно нещата които правим, злоба че "тия-мене-що-не-ме-поканиха-в-клуба-им-за-какви-се-мислят" и други такива. Имаме книги, имаме лого, имаме мърчъндайз (тениски, значки, чаши, ключодържатели, стикери и др.), имаме надъхани членове, скоро ще имаме и сайт, очаквайте през тази година и нови изненади - книги от членовете, участия по литературни мероприятия и как И така. След като основахме клуба преди 4 месеца, вече постигнахме немалко неща. Сблъскахме се и със завист, че съществуваме, негативизъм относно нещата които правим, злоба че "тия-мене-що-не-ме-поканиха-в-клуба-им-за-какви-се-мислят" и други такива. Имаме книги, имаме лого, имаме мърчъндайз (тениски, значки, чаши, ключодържатели, стикери и др.), имаме надъхани членове, скоро ще имаме и сайт, очаквайте през тази година и нови изненади - книги от членовете, участия по литературни мероприятия и какво ли още не. А сега, имаме и съвместен сборник, първият на новия клуб. Неслучайно избрахме днешната дата за излизане на сборника - ако Ади, патронът на клуба беше жив, днес щеше да навърши 40 години. Този сборник излиза под № 13 в колекция "Дракус" и е с корична цена 13 лв. В него са включени общо 17 разказа от 20-те члена писатели в клуба, а корицата е от 21-ия, единственият художник - великия Пепи Станимиров. Какво ви очаква на страниците ли? Нека ви разведа. 1. Димитър Цолов - Шарлатаниада: шарлатаните са нещо отвратително, особено онези, които се показват в ефир и лекуват от разстояние. Сред тях обаче има особено гнусни, а именно те са целта на нашия главен герой. 2. Елена Павлова - Хаджиконстантиновата къща: тази къще в селото не е като другите. Страхотен екшън, битки, кървища, само качествена литература с марката Елена Павлова™. 3. Дамян Д. Рейнов - Снайперистът: чудесна история за война, войници, изчадия... и още нещо. 4. Делиян Маринов - Саможертвата на твореца: наш Янко е в групата на бруталните в сборника. Една творба за цирк, фалшива любов, глад... и едно пътуване, което ще се прецака тотално. 5. Иван Димитров - Приказка за смъртта: най-кратката, но може би най-тъжната творба в сборника. 6. Александър Драганов - Призраци и богове: всеки следващ хорър-разказ на Драганов е по-добър от предишния. Първият му, "Нещото от кладенеца" в "До Ада и назад" беше страхотен, следващият - "Земята под хълма" във "Вдъхновени от Краля" бе просто уникален, а този вече... Сами ще се убедите. 7. Симеон Трифонов - Полуликия: казвал съм нееднокрано, че Симеон Трифонов е рядък талант, за справка разказите му, с които присъства в същите два сборника в предния ред. Кървища, убийства, секс, сериен убиец, красота и всичкото това на фона на елегантност, изтънченост, класа и стил. 8. Слави Ганев - Патологично обещание (и желание): Слави е млад автор, но определено с потенциал. 9. Иван Атанасов - От Санта, с любов: Санта ще ти донесе подаръче, не се безпокой. Това, което искаш най-много... или по-скоро това, което най-много заслужаваш. 10. Сибин Майналовски - Направи си сам: един от най-любимите ми разкази на Сиби, който специално бях инструктирал да пази за проект от този тип и той успя да го удържи цели 2 години. Внимавайте, съквартирантът на Сиби - Оги, след прочитането на този разказ отиде на повръща, да не кажете, че не сте предупредени. Разказ, в който като консултанти участваха няколко младежи, тогава студенти по медицина, сега хирурзи в Пирогов. 11. Донко Найденов - Мисията в Навурската планина: разказ, който не блести с кървища, но за сметка на това блести с изследователски дух, приключения и мрачна страховитост, поучена от най-добрите традиции на гения Лъвкрафт. 12. Бранимир Събев - Машината: този път съм се спрял на история тип Баркър-стайл, с много кръв, насилие, клане и т.н. Ще останете доволни. 13. Иван Величков - Заразата: изключително изпипана, изчистена творба, а същевременно заредена с много информация и интересни неща. Чели ли сте някога исторически хорър? Е, сега ще прочетете. Разказът на Иван се отличава много силно от останалите, и това е хубаво - разнообразието е нещото, което е нужно на една антология. 14. Явор Цанев - Записване на завещанието: старовремски класически хорър, който си тежи на мястото. Нима някога изобщо сте чели нещо лошо от Явор Цанев? 15. Коста Сивов - Господин Джоунс: как се променя живота, уж спокоен и подреден, с добра работа, семейство и прочее, а изведнъж... 16. Валентин Попов - Господарят на болката: много добра и спокойно разказана история, за насилие и кръв, за индианци, шофьори на камиони и свръхестествени явления и умения. Това е Вал, чели сте Нощта срещу ноември и Пепел от мрак, знаете за какво иде реч. 17. Александър Цонков - Speculo Veritatis: разказ, по който Цончито е работил сериозно, дълго време, старал се е да изпипа на максимум творбата и да изшлайфа всяка думичка, а и не само: да се сдобие с достатъчно информация за областта, в която е творил. Тази книга не се разпространява по книжарниците, единственият начин да се сдобиете с нея е да пишете на някой от авторите в нея, примерно ако ви е приятел във фейсбук - и не се плашете от коричната цена, от нас винаги може да закупите книжките с отстъпка от нея. Но може ако искате и да оставите коментара си под тази публикация и да се свържа с вас, в краен случай драснете един имейл на [email protected] И... Заключете вратите, залостете прозорците, завийте се презглава и шепнете молитви... но не очаквайте това да помогне. Защото не знаете кой ще се отзове на писъка ви...

  4. 4 out of 5

    Alexander Marinov

    Сборникът "Писъци" ме изненада повече от приятно. Буквално няма слаб разказ. Мога да кажа, че някои от разказите ми се сториха по-добри от други, но това е така защото тези са просто страшно добри, а не защото останалите са слаби. Личи си, че разказите са минали през истинска редакция (поне аз бих се изненадал много ако това не е така, а всички автори са толкова "шлифовани"). Разказите, като цяло, са доста разнообразни (е, темите за канибализъм и некрофилия, може би, се срещат в повече от една и Сборникът "Писъци" ме изненада повече от приятно. Буквално няма слаб разказ. Мога да кажа, че някои от разказите ми се сториха по-добри от други, но това е така защото тези са просто страшно добри, а не защото останалите са слаби. Личи си, че разказите са минали през истинска редакция (поне аз бих се изненадал много ако това не е така, а всички автори са толкова "шлифовани"). Разказите, като цяло, са доста разнообразни (е, темите за канибализъм и некрофилия, може би, се срещат в повече от една история), както и самата атмосфера, която създават. Със сигурност, сборникът "Писъци" заслужава повече внимание от "Страшни сънища за продан", които са книжарският хит в момента, ако говорим за разкази на ужаса, и които тъпаците от Плеяда издадоха в две книги. Сякаш ще умрат от глад ако не издоят феновете на Кинг максимално. Затова, ако още не сте си купили "Писъци" - това ще са най-смислените похарчени 13 лв. тази есен :)

  5. 4 out of 5

    Shiva

    Не смятам, че имам дар слово и съм от онези хора, които жадно консумират книги, музика, филми, но те самите не могат да създават, а само да се наслаждават на чуждия талант. От дете се интересувам от хорър кино и литература и макар да съм гола-вода в ревютата, се считам за длъжна да напиша нещо за сборника „Писъци“. Банално или не, Стивън Кинг ме научи от ранна възраст да ценя качествената книга, да се влюбя в ужаса като жанр и да се възхищавам на всеки разгърнат на страницата пласт въображение. Не смятам, че имам дар слово и съм от онези хора, които жадно консумират книги, музика, филми, но те самите не могат да създават, а само да се наслаждават на чуждия талант. От дете се интересувам от хорър кино и литература и макар да съм гола-вода в ревютата, се считам за длъжна да напиша нещо за сборника „Писъци“. Банално или не, Стивън Кинг ме научи от ранна възраст да ценя качествената книга, да се влюбя в ужаса като жанр и да се възхищавам на всеки разгърнат на страницата пласт въображение. Докато през 90те учителката ми по български език наричаше хоръра и Кралят в частност – булевардна литература. През годините Кинг ме научи и на още нещо – да оценя разказа като художествено произведение, за което трябват дори повече усилие и талант. Да успееш да побереш цяла концепция, образи, вътрешен свят само на няколко листа и все пак да можеш да накараш някой да се замисли чрез този малък обем – смятам, че това е специална тънкост на занаята, особено в хорър жанра. И така се стига до „Писъци“, който започнах да чета с лек скептицизъм не заради съмнения в качеството на написаното, а защото поради една или друга причина модерната българска литература не ми е толкова близка, което не е повод за гордост. Още с първите страници бях хвърлена в свят, в който досега не съм била – не просто хорър, а БЪЛГАРСКИ хорър. Не изкривен по нашенски, битов начин, а умело вплитащ родната ни реалност с приятните тръпки, получаващи се от четенето на утвърдени вече световни автори. За мен това беше ново преживяване, накара ме да почувствам жанра по-близък без да го „побългарява“ до болка, без да го размива или да прави компромиси с читателите. Разказите са разнообразни и дават възможност за избор според вкуса и интересите на грабналите книгата, затова няма да се спирам на всеки отделно. Като всеки сборник, някои от тях са по-слаби, други – директно конкуриращи се с творби, оставили отпечатък в съзнанието ми години наред. Но всички – писани с желание и талант, от фенове за фенове, разбивайки на пух и прах митовете, че тук жанрът „не върви“. Сборникът ще хареса както на тези, които живеят и дишат с хорър жанра под каквато и да е форма, така и на онези, които са по-незапознати с този тип литература и тепърва навлизат в нейното разнообразие. За едни ужасът е начин на живот, за други – напрягащо, стресиращо или гнусно преживяване – което обяснява и лимитирания брой издания на книгата. Безспорно обаче фенове в България има. А сборникът „Писъци“ показва и нещо друго – безспорно в България има и таланти, които знаят какво пишат и напълно успешно могат да бъдат сравнявани с големи имена в жанра. През 2016 г. липсата на информация вече не е извинение – Интернет помага интензивно за популяризирането на книгите и авторите им и за набирането на нови и нови почитатели. Разказите позволяват на читателя да успее да избере идея или стил на писане според собствения му вкус, което пък да го накара да се заинтересува от автора и другите му произведения – точно така се случи и с мен. Респект и подкрепа за всички от Лазарус, доказващи, че любителите на хорър в милата ни родина – където привидно липсват хора с по-различен от масовия вкус - не са шепа хора, мислят, създават и оценяват.

  6. 5 out of 5

    Knigoqdec

    Стойте! Нали сте сигурни, че отражението ви в монитора/екрана не ви намигна току-що, когато си помислихте, че сте готови за хорър разкази? Че да не запищите преждевременно... Ще прочетете много и все положителни мнения за тази книга и моето скромно ще се присъедини към всички тях. Защо скромно? Защото аз съм едно сравнително младо изчадие-любител на хорър тематиката. Имам да изчета и изследвам още много. Но със абсолютната уверена сигурност мога да кажа, че тук слаб разказ няма да успеете да откри Стойте! Нали сте сигурни, че отражението ви в монитора/екрана не ви намигна току-що, когато си помислихте, че сте готови за хорър разкази? Че да не запищите преждевременно... Ще прочетете много и все положителни мнения за тази книга и моето скромно ще се присъедини към всички тях. Защо скромно? Защото аз съм едно сравнително младо изчадие-любител на хорър тематиката. Имам да изчета и изследвам още много. Но със абсолютната уверена сигурност мога да кажа, че тук слаб разказ няма да успеете да откриете. И най-вероятно ще е трудна да си изберете един-единствен фаворит (че то има ли нещо подобно за цел?). Всеки ПИСЪК от сПИСЪКА звучи с различен тон, дори гъделичка различна част от съзнанието ти. Всеки разказ действително е уникален сам по себе си, различен и... зловещ, разбира се, в един или друг смисъл. Най-благородно завиждам за страхотните писателските умения на всеки един участник в пищенето. Ако действително жанрът в България мъничко е бил умрял, значи сега е възкръснал и се развива с пълна зловеща сила. Страхът е полезен, дами и господа. Писъкът е само страничен ефект от лечението. Хайде да чуя един-два ;)

  7. 4 out of 5

    Kally

    Чудесен сборник разкази! Толкова е радващо, че има такива български автори, които творят на ниво в този жанр! Дерзайте, талантливци! Българската литература има нужда от вас!

  8. 4 out of 5

    Димитър Цолов

    Очаквах „Писъци” да е добър сборник, но се излъгах в очакванията си и съм разочарован. Излъгах се, защото това не е просто “добър”, а “мега-хипер-брутално-як литературен ъндърграунд писък”. Разочарованието ми пък произтича от факта, че платформата Goodreads още не е пуснала рейтинг „Шест звезди” – „Шеметен Шедьовър”, та моментално да ги ударя както си му е ред! Но стига с глупостите, да караме по същество. Ето кратък разбор на разказите по сПИСЪК (внимание , тъъънки спойлери): 1. ШАРЛАТАНИАДА Очаквах „Писъци” да е добър сборник, но се излъгах в очакванията си и съм разочарован. Излъгах се, защото това не е просто “добър”, а “мега-хипер-брутално-як литературен ъндърграунд писък”. Разочарованието ми пък произтича от факта, че платформата Goodreads още не е пуснала рейтинг „Шест звезди” – „Шеметен Шедьовър”, та моментално да ги ударя както си му е ред! Но стига с глупостите, да караме по същество. Ето кратък разбор на разказите по сПИСЪК (внимание , тъъънки спойлери): 1. ШАРЛАТАНИАДА / ДИМИТЪР ЦОЛОВ Откриващата творба е моя, а това е чест и дълг едновременно. Смятам че съм забъркал добра каша с остър сюжет, в която ще разпознаете прототипи от нашето съвремие. Имаме пишман лечител - „биоенергиен феномен”, многократно съден за блудства, имаме известен телевизионен журналист, търсач на рейтинг, имаме и … ще прочетете, ще видите  2. ХАДЖИКОНСТАНТИНОВАТА КЪЩА / ЕЛЕНА ПАВЛОВА Избите в Медник (да не се бърка с Мелник), не са това, което са. „Мрави”, „Мори” и пр. хорър типажи от родния и световния фолклор ви очакват в едно хладно спускане надолу към мрака. Елена ги разбира нещата! 3. СНАЙПЕРИСТЪТ / ДАМЯН Д. РЕЙНОВ Да-а, войната е ужасно нещо, но в този разказ ще зърнете отблизо през оптиката на мерника демоничното й лице. Делириумна история, която ми допадна. 4. САМОЖЕРТВАТА НА ТВОРЕЦА / ДЕЛИЯН МАРИНОВ Не обичам сравненията в литературата, ама Дел е написал разказ, в който Дийн Кунц сякаш среща Ричард Леймън. Получило му се е! Секс в гнусна БДЖ-тоалетна, бррр, от това по-здрав хорър, здраве му кажи … 5. ПРИКАЗКА ЗА СМЪРТТА / ИВАН ДИМИТРОВ Кратичка история, посветена на непрежалимия Адриан Лазаровски, която те замисля за „онова след …” и отзвучава в главата ти като рефрен на тъжна песен. 6. ПРИЗРАЦИ И БОГОВЕ / АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ Специалистът по прогонване на духове Йордан Горанов има осанката на Ниро Улф, само че из ръцете му не се премятат орхидеи, а шоколадови блокчета. Страхотен разказ, в който блесват познанията на Сашо върху поне половин дузина световни митологии. Сашо, продължавай, братко, защото Йордан Горанов го виждам като герой на цикъл от истории! 7. ПОЛУЛИКИЯ / СИМЕОН ТРИФОНОВ Разказ, който ме остави изумен с красотата на думите си, а историята за един „български психар”няма как да е родена от болния мозък на Брет Ийстън Елис, защото е в пъти по-добра! 8. ПАТОЛОГИЧНО ЖЕЛАНИЕ (И ОБЕЩАНИЕ) / СЛАВИ ГАНЕВ Първият разказ, в който макар и ситуиран на родна земя, усетих някакво готическо настроение. Ама то е логично, авторът е талантлив преводач и изследовател именно на такава литература. Получило му се е! 9. ОТ САНТА, С ЛЮБОВ / ИВАН АТАНАСОВ Ха-ха, тука се хилих, много се хилих. Духовит разказ, който ще се хареса (или пък май не) на всички фенове на серията „Здрач”. 10. „НАПРАВИ СИ САМ” / СИБИН МАЙНАЛОВСКИ Според „градската легенда”, съквартирантът на автора изповръщал червата си, докато чел черновата на разказа. Е, аз съм видял всичко доктор и доста се забавлявах. Сибин е машина, а този разказ отваря нова страница в хоръра – за мен е нов поджанр – сплетърФънк – толкова забавно са описани ужасяващите мъчения, че … и тука се хилих, много се хилих, дейба! 11. МИСИЯТА В НАВУРСКАТА ПЛАНИНА / ДОНКО НАЙДЕНОВ Донко Найденов често е сравняван (и с основание, трябва да отбележа), с Х.Ф. Лъвкрафт – описателен стил, ужасът постепенно (и „напоително”) се нагнетява. В този увлекателен разказ, обаче, улавям нещо и от приключенския дух на Петър Бобев. Само, дето историята таман почна и свърши, може би изискването за обем думи го е възпряло да разгърне по-мащабна картина. Донко, искам история-продължение с обяснения за онова в крепостта, че не ми дава мира… 12. МАШИНАТА / БРАНИМИР СЪБЕВ Тоя разказ директно ме запрати във Вселена, все едно родена от болното съзнание на Клайв Баркър. Четете внимателно инструкциите по охрана на труда, да не дойде Прикования към … четете, бе! 13. ЗАРАЗАТА / ИВАН ВЕЛИЧКОВ От самия автор знам, че е правил задълбочени проучвания, докато е писал разказа. Личи си – достоверността и фактологията са силата на този „исторически” хорър, а сладкодумието на Иван ми навя спомени за един много любим мой български писател – д-р Светослав Славчев. 14. ЗАПИСВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕТО / ЯВОР ЦАНЕВ След десетките прочетени разкази (в пет сборника) от този автор се убедих, че при него нЕма лабаво. Явор Цанев е паяк – словотъкач – и от най-тънката сюжетна нишка може да ти изработи майсторски литературен килим. Тук ни предлага злокобна история с готически привкус, поне аз така я усетих. 15. ГОСПОДИН ДЖОУНС / КОСТА СИВОВ Коста започна история, която не знам защо реших, че ще е в духа на Дружество „Отказване с гаранция ” на Стивън Кинг, да, ама … изненада!!! Добра психария! 16. ГОСПОДАРЯТ НА БОЛКАТА / ВАЛЕНТИН ПОПОВ – ВОТАН В този прекрасен разказ има от всичко по малко – и сплетърпънк, и мистика, абе Вал се е потрудил, личи си! 17. SPECULO VERITATIS / АЛЕКСАНДЪР ЦОНКОВ – LOSTOV Другият „исторически” хорър, ситуиран в Америка, в средата на ХІХ в.. Имаме безмилостен петролен предприемач, който прегазва конкурентите по пътя си. Това, което ще види в едно огледало, обаче, никак няма да му хареса. Чудесен завършек на един чудесен сборник!!! И така, представих ви Първия официален литературен „писък” на Хорър клуб LAZARUS, учреден в началото на 2016 г. в памет на писателя и преводач Адриан Лазаровски. В дирижирания от господин председателя Бранимир Събев хорър-хор, се включиха осемнадесет гърла от общо двадесет и един клубни членове. Осемнадесет, може би ще попитате, тоя нещо не може да смята, тц, сметките ми са верни. Брутално доброто оформление на томчето е дело на художника Петър Станимиров, който всички добре познаваме от страниците на „Дъга” и от изданията на „Плеяда” и „Изток-Запад”. Благодаря за вниманието!!!

  9. 4 out of 5

    Иван Величков

    Новата бомба от „Колекция Дракус” под сакралния номер 13, този път с участието на клуба на българските писатели на хорър “Lazarus” и ударна сила от 17 килотона. 17 разказа на ужаса от 17 талантливи автора, увлекателни, различни и най-вече качествени. А корицата е дело на самия Петър Станимиров. Но, едно по едно: Шарлатаниада – Димитър Цолов: Доктора вдига летвата до тавана още с откриването. Мрачна история, вдъхновена от реални събития с кървав и изненадващ завършек. Стилът му е без нито една забеле Новата бомба от „Колекция Дракус” под сакралния номер 13, този път с участието на клуба на българските писатели на хорър “Lazarus” и ударна сила от 17 килотона. 17 разказа на ужаса от 17 талантливи автора, увлекателни, различни и най-вече качествени. А корицата е дело на самия Петър Станимиров. Но, едно по едно: Шарлатаниада – Димитър Цолов: Доктора вдига летвата до тавана още с откриването. Мрачна история, вдъхновена от реални събития с кървав и изненадващ завършек. Стилът му е без нито една забележка. Хаджиконстантиновата къща – Елена Павлова: Във винените изби на туристическа атракция, Ели разиграва брутална касапница с народен привкус, естествено има и изненади. Перфектно написано. Снайперистът – Дамян Д. Рейнов: Додо рисува ужаса на войната с гротески краски граничещи с диаболизъм. Разказът наистина успява да те накара да се замислиш. Саможертвата на твореца - Делиян Маринов: Сравнението с Леймън е доста подходящо тук. Касапска история с канибали, БДЖ, любов, саможертва – готово е за филмиране. Дел успя да ме изненада доста, личи си че е работил върху стилът си на писане и резултатът е на лице. Приказка за Смъртта - Иван Димитров: Кратък, но невероятно силен разказ, чието място е точно в тази компилация. Фогъра отново няма капка милост към читателя. Призраци и богове - Александър Драганов: Сашо е забъркал ърбън история със симпатичен главен герой, която успява да строши главата на християнското клише в класическата обитавана къща. Не пропуска и да иронизира съвремието ни. Чудесен разказ и чудесно написан. Полуликия - Симеон Трифонов: Страшно вкусно написан текст за сериен убиец и психопат, да си оближеш пръстите. Няма такъв стил, разцепих се направо. Патологично обещание (и желание) - Слави Ганев: Демонична история за изкушения (и желания), която малко ми напомни за Томас Лиготи, но демоните на Слави са доста хм... по-апетитни. От Санта, с любов - Иван Атанасов: Ей, много се смях на финала. Стивън Кинг си има един свръхестествен почитател, който е приготвил изненада на една популярна авторка. "Направи си сам" - Сибин Майналовски: Сибин направо ме рендоса с този разказ. Тръгна съвсем нормално, успя да ме направи съпричастен с главния герой, дори да ми стане симпатичен и после... Бруталия с марката Сибин Майналовски, перфектно! Мисията в Навурската планина - Донко Найденов: Направо вкусих и подуших Армения от разказа на Донко. Мистична история за група тръгнала да открие кивота. Мисията е успешна, но какво намират? Машината - Бранимир Събев: Ей, такива работи не се пишат вече. Бранко е кратък, точен и много брутален. По брой на телата май надминава Чък Норис, а историята е феноменална. Вече се поспирам за секунда преди да пипна някой електрически уред. Заразата - Иван Величков: На мен разпространението на чумата винаги ми се е струвало неестествено подредено по райони, независещи от хигиенни, икономически и урбанизационни причини. За това забърках тази историйка, а Кети Илиева я е полирала перфектно, превръщайки я в разказ. Записване на завещанието - Явор Цанев: Класически мрачен хорър написан с неповторимия стил на Явор. Нямам какво да добавя повече. Задължителен за прочит! Господин Джоунс - Коста Сивов: Тук ще кажа само очаквайте изненади. Понякога пада дори фасадата която си градим за пред себе си. Бавно и внимателно Коста ни запознава с главния си герой и точно когато очакваш нещо съвсем различно бушоните изгърмяват и... прочетете и ще видите. Господарят на болката - Валентин Попов – Вотан: Кървава история за индианско отмъщение (само как ги обичам да знаете), пълна с убийства, канибализъм и справедливо възмездие. Перфектно написана. Speculo Veritatis - Александър Цонков – Lostov: Лостов стана плашещо добър автор за ужасно кратко време, вече си мисля, че е заравял разни неща по кръстопътища при пълнолуние. Назидателна история за цената на успеха на всяка цена с доволно добра историческа подплата. Идеален. Изчетох я за една нощ. Компилация от уникални, различни и неочаквани истории, подпечатана с два печата за качество: издателство GAIANA и клуб LAZARUS. Изобщо не се чудете, препоръчвам с две ръце и някой друг крайник. Ако искате да се сдобиете с сборника, няма да го намерите по бензиностанции, супермаркети и магазини за моливи и детски играчки. Единствения начин е да се свържете с който и да е от авторите - тук, във фейсбук или на просто улицата, а тиражът стремглаво намалява, после да няма писъци, че няма Писъци.

  10. 5 out of 5

    Velina Karagyozova

    Започвам с това, че трудно харесвам каквито и да било разкази, а последният ми опит със истински кървави хорър книги беше сигурно преди 15 години. Все пак сборникът ме изненада много приятно, а и както му се полага за такъв тип четиво - порядъчно ме ужаси. Почти нямаше разказ, към който да остана безразлична. Някои ме впечатлиха с интересните си авторски хрумвания като например първият разказ - "Шарлатаниада", "Саможертвата на твореца", "Машината". Много силно общо внушение и въвеждане в атмосфера Започвам с това, че трудно харесвам каквито и да било разкази, а последният ми опит със истински кървави хорър книги беше сигурно преди 15 години. Все пак сборникът ме изненада много приятно, а и както му се полага за такъв тип четиво - порядъчно ме ужаси. Почти нямаше разказ, към който да остана безразлична. Някои ме впечатлиха с интересните си авторски хрумвания като например първият разказ - "Шарлатаниада", "Саможертвата на твореца", "Машината". Много силно общо внушение и въвеждане в атмосферата имат "Заразата", "Записване на завещанието" и "Господарят на болката". А искрено се забавлявах с "Призраци и богове", в него усетих онази подправка, която много ценя - хумор. Главният герой ми стана много симпатичен и бих се радвала да прочета и други истории с негово участие. "Патологично желание (и обещание)" ще запомня с характерната стилистика, макар и малко да се поизгубих в сюжета. Ще запомня с чувство за тръпки по гърба и Огледалото на Истината. "Направи си сам" е маниашки разказ, който не смея да коментирам. Само едно ще кажа: не е за жени със слаби нерви. "От Санта с любов" пък е редно да го прочете и оцени Краля.

  11. 5 out of 5

    Alexander Draganov

    Макар да е първият сборник в историята на хорър-клуб „Лазарус“, фаталната тринадесета книга от колекцията „Дракус“ на издателство „Гаяна“ някакси ми идва тематично трета част от поредица антологии, събиращи най-доброто от българския хорър – след „До ада и назад“ и „Вдъхновени от краля“. Според мен обаче „Писъци“ е най-силна измежду от тях, един литературен пандемониум от творби, които редуват безскрупулен сплатър, в който пред читателя се пресъздават сцени на шокиращо насилие, с фин психологичес Макар да е първият сборник в историята на хорър-клуб „Лазарус“, фаталната тринадесета книга от колекцията „Дракус“ на издателство „Гаяна“ някакси ми идва тематично трета част от поредица антологии, събиращи най-доброто от българския хорър – след „До ада и назад“ и „Вдъхновени от краля“. Според мен обаче „Писъци“ е най-силна измежду от тях, един литературен пандемониум от творби, които редуват безскрупулен сплатър, в който пред читателя се пресъздават сцени на шокиращо насилие, с фин психологически ужас, който напада не тялото, а душата. Резултатът от това е книга, напомняща силен, горчив пелин, който може да допадне само на истинските ценители. И понеже този пелин е разлят в 17 черни чашки, сипани от различни майстори, ще се спра на всяко произведение поотделно. Цялото ревю четете на линка: http://citadelata.com/%D0%BF%D0%B8%D1...

  12. 4 out of 5

    Сибин Майналовски

    Ето го и първият сборник (дай боже от многото!) под егидата на Клуба на авторите на хорър LAZARUS! Противно на прословутата поговорка, първата палачинка не е за кучето, напротив – получил се е много качествено и балансирано томче... не че някой се е съмнявал в това, защото начело на кормилото стои вездесъщият Явор Цанев и неговата GAIANA, а с редакцията се е наела Кети Илиева :) ПИСЪЦИ е с корица на маестро Пепи Станимиров, излиза под шапката на поредицата „Колекция ДРАКУС“, носи фаталният номер Ето го и първият сборник (дай боже от многото!) под егидата на Клуба на авторите на хорър LAZARUS! Противно на прословутата поговорка, първата палачинка не е за кучето, напротив – получил се е много качествено и балансирано томче... не че някой се е съмнявал в това, защото начело на кормилото стои вездесъщият Явор Цанев и неговата GAIANA, а с редакцията се е наела Кети Илиева :) ПИСЪЦИ е с корица на маестро Пепи Станимиров, излиза под шапката на поредицата „Колекция ДРАКУС“, носи фаталният номер 13 и струва точно 13 инфлационни български лева – кво му плащаш, нали :) Ето и накратко моето мнение за всеки един от 17-те разказа: 1. Димитър Цолов – Доктора – Шарлатаниада: На Док се пада да открие втори сборник с разказа си, като началото е повече от обещаващо. Единственото, което не ми хареса (и това няма да се уморя да го повтарям, дори да ме мъчат с лирикопрозата на КТ!), е българския сетинг. „Люсиен Пенков“... е, кайчесно... Иначе, както винаги, Доки е ошлайфал разказа перфектно – личи си твърдата и справедлива ръка на медицинското лице :) 4/5 2. Елена Павлова – Хаджиконстантиновата къща: Дечо... Христоско Хаджиконстантинов... аууу, бедните ми мозъци, както казваше Зейфод Бийбълброкс от „Пътеводителя“... Разказът е много добър, но, мамка му, защо всички драпат така упорито да изцопат българските реалии... :( И моят разказ се развива в България, но там има защо (защото съм включил напълно целенасочено български автори!), а когато човек пише перфектната история, която може без никакъв проблем да се развива в Трансилвания, Мейн или Торонто, но упорито е тикана към Чипровци и Мерданя... Оф, няма значение. 4/5 3. Дамян Д. Рейнов – Снайперистът: ето я и първата безапелационно писана от мен максимална оценка :) Додо е сътворил такъв перфектен военен реализъм с елементи на хорър, че чак ми се догледа „Терминатор“ отново :) Евала! 5/5 4. Делиян Маринов – Саможертвата на твореца: Дел е подходил много творчески, както обикновено – Менсън, свирки, канибали и... ех... Станимир, за съжаление... Ако беше Стенли, щях да се израдвам на разказа много повече, но... Има и някои трески за дялане – „преряза вените си вертикално“ например („надлъжно“?), но те се губят в общия чар на разказа. 4/5 5. Иван Димитров – Приказка за смъртта: прекрасен разказ. Няма какво друго да добавя. Краткостта е сестра на таланта, очевидно. В седем странички Ванката е ударил повече десетки, отколкото други в стотици. 5/5 6. Александър Драганов – Призраци и богове: какво ни очаква тук? Опааа, изненада – БГ-сетинг :) Нямаше как да се досетя просто... „Йордан Горанов, екзорсист“ – подобна визитка би изкарала въздуха от смях на всеки, но на Сашо ще му го простим. Защото това е не просто екзорсист, а екзорсист-неоезичник! Пригответе се за кратка история на теологията през вековете, като се мине през Маниту, Тиамат, Аполон, Хари Потър... опс, това беше грешка... така де, чак до Негово Превъзходителство Ктхулу. Ако не се оплетете като пате в кълчища в бележките под линия, ще останете очаровани. 3/5 7. Симеон Трифонов – Полуликия: Еми какво да кажа – доброто си е добро, ако ще в нужник го хвърли (разбирай, ако ще в софийска пицария го постави и с репортерка от български вестник го срещни). Аз като отчаян кафеджия не мога да се сдържа да не цитирам един абзац от разказа: (view spoiler)[ „Кафето беше горещо. Искаше още захар. Мразя сладко кафе, ако не е турско. Това е друга работа. При всичките негативи от робството, останало ни е и нещо позитивно. Турското кафе. И турската чекия“. (hide spoiler)] Аплодисменти, завеса! 6/5 8. Слави Ганев – Патологично обещание (и желание): Сори, Слави, ама тук нещо не схванах идеята на цялата работа. Много детинско, много клиширано, без ясно очертани тези... Извинявам се, че звуча като даскалица от времето на соца, ама... 2/5 9. Иван Атанасов – От Санта, с любов: Благодарение на Дедфейс успях да прочета този разказ предварително. Сега обаче, когато излезе сборникът, си го прочетох пак. С удоволствие. ОГРОМНО удоволствие. И, както първия път, в края на разказа ми идеше да набия едно коляно и да отвъртя един поклон на автора. Браво! Така трябва да се пише! 7/5 (!!!) 10. Сибин Майналовски – Направи си сам: тук няма да казвам нищо от скромност :) Бранко ме юрка да запазя тоя разказ от сума ти и време... е, ето че времето дойде :) Enjoy! 11. Донко Найденов – Мисията в Навурската планина: Донко, както винаги, е перфектен. Няма Станчо и Мара, няма „Витошка“ и село Пърчотене... само прям, неподправен екшън без излишни мелодрами и омагьосване на читателя. С риск да се повторя, потретя и подесетя, Негово Величество Лъвкрафт спи спокойно в гроба – ученикът му Донко Найденов го замества повече от блестящо. 5/5 12. Бранимир Събев – Машината: Самият Бранко казва, че това е история в стил „Баркър“. Не го слушайте. Това си е Стивън Кинг. От добрите си времена. Такъв, какъвто искаме да го четем още поне 213412 години. Брилянтно повествование, яко напрежение, финал, който ти действа като шамар след секс. И отново – никакви БГ-простотии (благодаря ти, господи, за малките радости в живота...). 5/5 13. Иван Величков – Заразата: Ванката е свършил титанична работа по този разказ и това си личи по крайния резултат. Не бях чел досега хорър със средновековен сетинг, но се е получило страхотно! 5/5 14. Явор Цанев – Записване на завещанието: Колкото и да хвалиш Явор, все няма да е достатъчно. Олд-скул хорърът си му е в кръвта. И този разказ си тежи на мястото. 5/5 15. Коста Сивов – Господин Джоунс: Като знам любовта на Коста към българските нещица, останах изненадан, когато прочетох напълно перфектен разказ с главен герой... точно така, познахте – господин Джоунс :) Лекото накъсване на повествованието с вкарване на нещо като глави, както и прекалено недовършеният финал са единствените неща, които леко мрачнеят. Но това е само в моите очи. 4/5 16. Валентин Попов – Господарят на болката: Разказът е перфектен, но леко тромавото използване на сегашно историческо време оставя малко раздразнение у читателя. 4/5 17. Александър Цонков – Speculo Veritatis: Към този разказ имам лек принос – получих възможност да го прочета преди всички и да му ударя леки акълдавания :) Цонков е подходил много грижливо към всичко и заслужава адмирации. Ако не го лепне мързелът или семейните битовизми, ще почне да ни диша във вратовете за нула време :) 5/5

  13. 5 out of 5

    Александра Микова

    Любими са ми: Димитър Цолов Доктора – „Шарлатаниада“ – защото шарлатаните дебнат отвсякъде, опасни са и заслужават съд и присъда. Също ми хареса заигравката с Мартин Карбовски. Смях се от сърце. Елена Павлова – „Хаджиконстантиновата къща“ – четох го преди броени дни в сборника й „Белязани лебеди“, но си го прочетах пак, защото ми беше един от най-интересните. Ще попаднете в една наистина необичайна къща, от която не е много сигурно, че ще излезете. Иван Димитров – „Приказка за смъртта“ – разказ в п Любими са ми: Димитър Цолов Доктора – „Шарлатаниада“ – защото шарлатаните дебнат отвсякъде, опасни са и заслужават съд и присъда. Също ми хареса заигравката с Мартин Карбовски. Смях се от сърце. Елена Павлова – „Хаджиконстантиновата къща“ – четох го преди броени дни в сборника й „Белязани лебеди“, но си го прочетах пак, защото ми беше един от най-интересните. Ще попаднете в една наистина необичайна къща, от която не е много сигурно, че ще излезете. Иван Димитров – „Приказка за смъртта“ – разказ в памет на страхотния преводач и писател Адриян Лазаровски, патрон на клуб „Lazarus“. Иван Атанасов – „От Санта, с любов“ – докато го четох, ехидната усмивка не слизаше от лицето ми. Ироничен разказ, който затвърждава приказката „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне.“ Бранимир Събев – „Машината“ – Този разказ ми напомня разказ на Стивън Кинг от сборника „Понякога те се завръщат“. Не си спомням как се казваше, но и там имаше една кръвожадна машина (в печатница може би?). Иван Величков – „Заразата“ – Разказ за чумата в Европа, който те стиска за гърлото и изпитва душата. Кое ще избереш: да жертваш себе си и да спасиш милиони или да се избавиш за сметка на всички останали? Явор Цанев – „Записване на завещанието“ – Тръпки ме побиха. Като дете прабаба ми ми казваше да не си гледам сянката, защото щяла да стане на таласъм. От тогава си имам едно наум. През цялото време докато четях имах усещането за нещо, което се промъква бавно, но неумолимо, нещо дебнещо. Класически целият разказ представляваше една градация на напрежението и очакването каква ужасия ще изкочи иззад ъгъла, а ужасията взе, че скочи от стената. В известен смисъл тона на разказа ми напомни за „Коледна песен“ на Дикенс. Вероятно заради злия скъперник, който целият град мрази.

  14. 4 out of 5

    Mary Landser

    Уникална книжка! Джобен формат, чете се лесно и бързо, а разказите са страшно увлекателни! Кой от кой по-разтърсващ и увлекателен! С нетърпение чакам продължение на Писъците! Както един от авторите е надписал книжката ми: "Единствено писъците, изразяващи удоволствието от четенето са разрешени!", а аз определено пищях от кеф, докато четох тази книжка! Не мога да кажа кой разказ ми хареса най-много, защото всеки сам по себе си е силен, но определено съм впечатлена! Поздравления на Lazarus!!! Продъ Уникална книжка! Джобен формат, чете се лесно и бързо, а разказите са страшно увлекателни! Кой от кой по-разтърсващ и увлекателен! С нетърпение чакам продължение на Писъците! Както един от авторите е надписал книжката ми: "Единствено писъците, изразяващи удоволствието от четенето са разрешени!", а аз определено пищях от кеф, докато четох тази книжка! Не мога да кажа кой разказ ми хареса най-много, защото всеки сам по себе си е силен, но определено съм впечатлена! Поздравления на Lazarus!!! Продължавайте все така, определено ще ви чета и в бъдеще :))))

  15. 4 out of 5

    Алекс Димитрова

    Български хорър на световно ниво!

  16. 4 out of 5

    Lazar

    Доста интересна колекция от разкази.Някои не ми допаднаха-не ги разбрах като цяло.Не очаквах да са толкова кървави и извратени и това ми допадна-все пак съм любител на хоръра.Любими са ми "Саможертвата на твореца" и "Направи си сам".

  17. 5 out of 5

    Razael

    Да подкрепим родната литература.

  18. 5 out of 5

    Momo Zuckerfro6

    Един автор трябва да се постарае много за да ме впечатли. Тук са 17 и до един успяха, браво!

  19. 4 out of 5

    Kristina Andreeva

    "Шарлатаниада" на Димитър Цолов - разказ правен "за момента и дотам". Върви целеустремено към финала, до който очаквано трябва да стигне. Хареса ми въпреки това, увлекателно написано. А и има нещо вътре, което мога да нарека справедливо разрешение на проблема и това ми допада. "Хаджиконстантиновата къща" от Елена Павлова - започна интересно, но после се сбози. Героите изглеждаха обещаващи, мистерията също, но се оказа тотален провал. "Снайперистът" от Дамян Д. Рейнов - световното по футбол бучеше "Шарлатаниада" на Димитър Цолов - разказ правен "за момента и дотам". Върви целеустремено към финала, до който очаквано трябва да стигне. Хареса ми въпреки това, увлекателно написано. А и има нещо вътре, което мога да нарека справедливо разрешение на проблема и това ми допада. "Хаджиконстантиновата къща" от Елена Павлова - започна интересно, но после се сбози. Героите изглеждаха обещаващи, мистерията също, но се оказа тотален провал. "Снайперистът" от Дамян Д. Рейнов - световното по футбол бучеше в този момент от телевизора. Не знам доколко това повлия на четенето (не си интересувам от тази игра), но факт, че не ми се понрави. Скучна история на военна тематика. Е, може би такива сюжети просто не са за мен. "Саможертвата на твореца" на Делиян Маринов - един влак, една циркова трупа и писател. А мястото на действието е някъде в България! По принцип подкрепям сюжетите да са свързани с родното, но тук някак ми стоеше странно като фон на разказа. Някак чужбина по ми се връзва лично на мен (кой знае защо, наистина), но това не е от чак такова значение. Голяма приятна изненада! Само едно ме тормози все още и то е главният герой. Уж писател, което предполага че има някакъв мозък в главата си (или поне аз свързвам тази дума с интелигентност), а не вижда с каква шаврантия се е забъркал. Направо ми граничи с невероятното, а към края направо се вбесих. Да беше тийнейджър, нищо нямаше да кажа. Като оставим този ми проблем - много интересна идея за цирковата трупа и чудесно представена, връзката й с останалата част от историята също. „Приказка за смъртта“ от Иван Димитров - умишлено няма да коментирам разказа. "Призраци и богове" на Александър Драганов - ако бях чела нещо на Лъвкрафт може би щях да оценя съвсем този разказ. Успя да ме докосне само донякъде, явно заради споменатия ми пропуск. Още от разказа в "До ада и назад" ми направи впечатление с какво чувство за хумор подхожда Драганов към историята си - нетипична комбинация с хоръра, но много интересна. Заслужава си един поглед този специалист по прогонване на духове. "Полуликия" на Симеон Трифонов - жени, които са спечелили общественото внимание, изчезват по улиците на София. Медиите само чакат някой да се обади с информация за неизвестния похитител. А една журналистка попада на следа... Неочаквана изненада, фаворита ми в сборника. Има нещо много Томас Хариско вътре, което ми спечели сърцето. Онова спокойствие, с което хищниците дебнат плячката си, е обзело и редовете. Плавно препускане през моменти, които очакваш... или не си очаквал съвсем? "Патологично обещание (и желание) от Слави Ганев - Филип харесваше Люба. Обичаше я безумно, но никога не й го каза... Третият ми фаворит в сборника. Много красив начин на изразяване, потапя те в желанието на недоизреченото, едва загатнатото обещание, болката, очакването... "От Санта, с любов" на Иван Атанасов - Фани отдавна е прехвърлила Христовата възраст, но кой е казал, че не може да получи от Дядо Коледа подарък? Много свежо и оригинално, имах очаквания за нещо такова. Все повече ме радва този автор, в "До ада и назад" не се случи да ме разочарова. "Направи си сам" на Сибин Майналовски - общо взето, спомагайте да се издава повече хорър в България, че липсата му... Интересен разказ, началото му не предполага накъде ще се извърти историята. "Мисията в Навурската планина" от Донко Найденов - Армения крие много тайни, а една от тях следва да бъде разкрита... Също любопитен разказ, стилът ми хареса много повече от този в разказа му в "До ада и назад" (осъзнавам, че постоянно правя паралели, но я четох преди няколко дни и спомените са си пресни). Разказът носи приключенски дух, а също и напрежението, което го има винаги при експедициите за изследване на непознати територии. "Машината" на Бранимир Събев - 06.06.2016, 18:06:06... Интересен, но също така в развръзката започва да е еднотипен, което не ми се понрави много. Краят е очакван, но пък си падам по такива със загатната опасност. "Заразата" на Иван Величков -Климент VI, папата, управлявал по времето на черната чума... Вторият ми фаворит в сборника. Изключително много ми допадна историческата тематика, примесена с един реален средновековен ужас. Много добра идея за представянето на чумата. Думите на главния герой носят дух на автентичност. "Записване на завещанието" от Явор Цанев - много добра история и разказана чудесно. Един цитат няма как да не се сподели! ♥ "Времето има способност да не мисли за нас, както и ние понякога забравяме за него. Получава се илюзия за мехур от безвремие, в който се носим между стените на забравата. След това той внезапно се спуква и стоим зашеметени, без да знаем колко е минало, болезнено белязани от загубата на този незнаен промеждутък. Дали сме дишали? Дали сме съществували? Къде бяхме? Какво се случи? Разтегна ли се, или профуча край нас жестокото измерение?" "Господин Джоунс" от Коста Сивов - Джоунс е разведен господин с доста килограми по себе си. От онези, които се слагат на диета след "само още три хамбургера и много кока-кола". Останалото - трябва да си го прочетете! От онези разкази, които започваш и по едно време се чудиш как всичко успя да се разбърка така. Напълно неочаквани клопки има в тази история. А когато вече станат ясни е късно, защото са те защипали здраво. "Господарят на болката" от Валентин Попов - Вотан - не знам защо не ме спечели този разказ, честно. Имаше си всичко, което по принцип ми допада, но този път ми дойде много бруталността. (о.О) Иначе - добре написано, не мога лошо да кажа. "Speculo Veritatis" - Александър Цонков - Lostov - нелоша идея, но също не успя да ме грабне. Свързах го с "Портретът на Дориан Грей" и с идеята на "Коледна песен" от Дикенс, но резултатът не ми беше сполучлив.

  20. 4 out of 5

    Любопитка

    Четох книгата на плажа, под грейналото слънце, безбрежното море и шума на вълните. Това ме спаси от неподправения ужас, който дебне от страниците на сборника. Ако го бях чела в планинска хижа късно вечер в някоя зимна нощ, едва ли щях да мигна дори за миг. На някои от историите трябва да има червена точка и надпис забранено за хора под 18. Препоръчвам на всички любители на страшни исотрии, провокативни обрати и неочаквани, понякога доста кървави развръзки. Но все пак ви предупреждавам, че ще се с Четох книгата на плажа, под грейналото слънце, безбрежното море и шума на вълните. Това ме спаси от неподправения ужас, който дебне от страниците на сборника. Ако го бях чела в планинска хижа късно вечер в някоя зимна нощ, едва ли щях да мигна дори за миг. На някои от историите трябва да има червена точка и надпис забранено за хора под 18. Препоръчвам на всички любители на страшни исотрии, провокативни обрати и неочаквани, понякога доста кървави развръзки. Но все пак ви предупреждавам, че ще се сбълскате с кътчета от човешката душа, които могат да ви притеснят, да смръзят кръвта във вените ви и да ви накара подозрително да се вглеждате във всеки подминал ви особняк. По няколко думи за всеки разказ има на линка долу: https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

  21. 4 out of 5

    Aya

    Искате ли да крещите? Цялото ревю тук: https://seasonsofaya.wordpress.com/20... Какво обединява екстрасенсите, БДЖ, вампирите, призраците, индианците, НЛО-тата и Ноевия ковчег? Бихте казали нищо, но ето тук ще сбъркате. Всички тези теми се обединяват между две корици, издадени от изд. Gaiana и носещи името „Писъци“. И не, това не е един асорти роман, който е пълен с прескачане от тема в тема. Това е последния 13ти сборник от колекцията „Дракус“ и същевременно първият на „Horror Writers Club LAZARU Искате ли да крещите? Цялото ревю тук: https://seasonsofaya.wordpress.com/20... Какво обединява екстрасенсите, БДЖ, вампирите, призраците, индианците, НЛО-тата и Ноевия ковчег? Бихте казали нищо, но ето тук ще сбъркате. Всички тези теми се обединяват между две корици, издадени от изд. Gaiana и носещи името „Писъци“. И не, това не е един асорти роман, който е пълен с прескачане от тема в тема. Това е последния 13ти сборник от колекцията „Дракус“ и същевременно първият на „Horror Writers Club LAZARUS”, пълен с разкази, заслужаващи вашето внимание.

  22. 4 out of 5

    Roberta

    Страхотен сборник с хорър от някои от най-добрите български автори в момента. Има всякакъв вид разкази там, от кървища и кланета, до традиционални готически мотиви с вампири и призраци. Някои от най-интересните са първият разказ "Шарлатаниада" на Димитър Цолов и "Господарят на болката" на Валентин Попов - Вотан, които се фокусират върху наказване на хората, които заслужават наказание. Като цяло обаче, целият сборник е на високо ниво и си струва четенето, особено за феновете на жанра.

  23. 4 out of 5

    Ивайло [IF Tomeff]

    Седемнадесет писъка със седемнадесет различни тембъра. Тук има за всекиго по нещо - извънземни, призраци, чудовища (свръхестествени и естествени), мистерии, сенки, насилие, смърт... ...и автори, които да си набележиш.

  24. 4 out of 5

    Петър Панчев

    Хорър писъци за всеки вкус (Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...) Ето го и първият сборник на „Horror Writers Club LAZARUS“, който започна устремното си пътешествие към сърцата на почитателите на страшни истории. Такива сборници обогатяват неимоверно много жанровата литература от български автори, като дори често приемат култов статус за почитателите на хорър истории. Спомням си с добро чувство антологиите, които излизаха преди години, изкарвайки чудо след чудо от българска Хорър писъци за всеки вкус (Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...) Ето го и първият сборник на „Horror Writers Club LAZARUS“, който започна устремното си пътешествие към сърцата на почитателите на страшни истории. Такива сборници обогатяват неимоверно много жанровата литература от български автори, като дори често приемат култов статус за почитателите на хорър истории. Спомням си с добро чувство антологиите, които излизаха преди години, изкарвайки чудо след чудо от българската жанрова мисъл. Наследниците им взеха постепенно да запълват появилата се празнина на литературната сцена, макар и трудно и с доста мъки. Почитателите на този специфичен жанр не са милиони в България, за разлика от тези на лесносмилаемата и печалбарската литература, но ги има. Затова сборникът „Писъци“ („Гаяна“, 2016) се явява като боец на този фронт и се опитва да обедини отново любителите на хоръра. Тук има седемнайсет хорър разказа, всеки със своя специфика и идентичност, което отговаря и за авторите им. Самата поредица „Колекция Дракус“ е вече пълна с чудеса, които постепенно минават и през мен, но номер 13 се явява пред почитателите си като екстремна машина за смърт, рядко срещана по нашите земи. Макар да ми се струва, че някои от разказите не са изцяло по вкуса ми, крачката е направена и наистина е голяма. Повечето разкази са едни от най-добрите образци на авторите им (доколкото имам поглед към произведенията им) и всеки може да открие автор, чиято литературна кариера да следи. Пет от тях смятам за нещо изключително, а почти всички останали ми направиха добро впечатление. А да не забравяме и корицата, сътворена от Петър Станимиров, когото всички познават много добре. Сега да видим по-подробно как стоят нещата. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

  25. 5 out of 5

    Делиян Маринов

    В стаята ми е тъмно. Единствената светлинка идва от монитора, който се престраших да включа за да може да напиша тези редове. От плейлистът ми звучат хаотично песните от албумът на Dead can dance - the serpent's egg, а мелодиите и дълбокият, лепкав като мрак глас на Брандър Пери носи известно успокоение за обърканата душа. Спокойствие, но не от онова - показващо, че съм мир в себе си. Покой присъщ единствено за смъртта. Зад мен има нещо, точно в ъгъла на спалнята, върху дървеното шкафче. Върху ка В стаята ми е тъмно. Единствената светлинка идва от монитора, който се престраших да включа за да може да напиша тези редове. От плейлистът ми звучат хаотично песните от албумът на Dead can dance - the serpent's egg, а мелодиите и дълбокият, лепкав като мрак глас на Брандър Пери носи известно успокоение за обърканата душа. Спокойствие, но не от онова - показващо, че съм мир в себе си. Покой присъщ единствено за смъртта. Зад мен има нещо, точно в ъгъла на спалнята, върху дървеното шкафче. Върху камарата от книги и хаотично разпръснати принадлежности. Нещо, което събуди част от таените в мен страхове и донесе нови, чужди за съзнанието ми. Въпросното нещо не помръдва, но знам, че ме наблюдава. И дори, когато го прибера и покрия при останалите му събратя по хартия, то ще продължава да нагнетява в мен това усещане на страх, поквара и ужас. Обръщам се, плахо и несигурно. Започват първите акорди от "Chant of the Paladin". Закънтяват мантрите на Лиза Джерард. Корицата на въпросната книга, която буди този душевен смут в мен продължава да се изправя предизвикателно. Съвършената работа на Пепи Станимиров. Денем гледаш книгата и оценяваш върховните и изработка и концепт. Вечер - нещата стоят по друг начин. Особено на светлината на малката чаена свещ. Ставам и тръгвам, привлечен съм от книгата, грабвам я и се връщам към компютъра. Умишлено не паля лампата, колкото и да ми е тегаво вече. Подобни книги не се четат в автобуса по път за работа, нито денем, макар доста от разказите да преметнах точно така първоначално, вторият прочит трябваше задължително да е под настроена атмосфера. Както действат например църквите - умишлено намалена светлина, множество запалени свещи и кандилници, така че кислородът да е малко, а мозъка да е упоен. Прелиствам съдържанието на книгата: 1.Димитър Цолов - "Шарлатаниада" Разказът ме върна към дните, когато се забавлявах с приятели, гледайки клипчетата с Маг Илиян, катеричката Беатрикс, и компания пишман ясновидци и знахари по нискобюджетните кабеларки. Този разказ обаче не ме накара да се смея и макар, авторът да подходи справедливо в развитието на действието му - вътрешните тревоги в мен въобще не се стопиха... Колко ли още такива изроди са навън, на свобода и злоупотребяват с хората? 2. Елена Павлова - "Хаджиконстантиновата къща" Това беше една история, която ме накара да гледам над туристическите обекти по малкие градчета и скатани села под съвсем различен ъгъл. Отиваме в дадена стара къща на именит българин – наслаждаваме се на едновремешният интериор замръзнал във времето. Но знаем ли какво се крие зад стените, в подземията или избите. Освен спомените естествено, които се таят, защото те запечатват всичко случило се. А то не винаги е хубаво. 3. Дамян Д. Рейнов. – „Снайперистът” /Между временно, албумът на емблематичната група напредва, звучи тайнствената и зловеща „Severance”/ Като малък често си играе с пластмасови войници. С удоволствие разигравах сценки на битки и убийства, не само вкъщи, но и на пясъка пред блока. Годините бяха невинни, а с тях и интерпретацията на войната. Този разказ обаче разбива всички илюзии, които хората си набиват за да приемат неизбежната (рано или късно) истина. „- И как определяш кое е редно и кое не е в една война, момче...” 4. Делиян Маринов /моя милост/ - „Саможертвата на твореца”. Пътуването с влакове е колкото чаровно, толкова и рисковано. В един момент се наслаждаваш на невероятните гледки, по местата, където са прекарани ЖП линиите, а в следващият момент вечерта пада и виждаш само мрак и размазани светлини. Влакът се движи бързо и шумно, имаш чувството, че пътуваш във времето. И изведнъж спира, а с него и то. Какво обаче следва? 5. Иван Димитров – „Приказка за смъртта” Рядко човек попада на толкова добри заключения и интерпретации относно това, което идва отвъд последният удар на сърцето. Преди да прочетете този разказ, за него трябва да знаете единствено две неща – че приказката не е съвсем приказка, и че смъртта не е съвсем смърт. 6. Александър Драганов – „Призраци и богове”. Човешкият ум е нещо уникално – до каквито и върхове в познанието да достигне и каквото и да изобрети, неговата чувствителност към свръхестественото и осъзнаването е плашещо ниска. И докато има хора, които се залъгват с рационални обяснения на нещата, които редовно ги спохождат, има и такива, които изпадат в паника и търсят помощ. От кой обаче ще дойде тя? И каква ще е цената й.” 7. Симеон Трифонов – „Полуликия” Не всички психопати, серийни убийци и прочие личности са отвратително изглеждащи и мизерни хорица. Повечето имат вкус, стил и харизма. И именно това е най-големият им жокер в търсенето на нови и нови жертви за сбъдване на мрачните фантазии. Как да не се влюбиш в полуликия и да не се присъединиш към играта му? 8. Слави Ганев – „Патологично обещание (и желание). В част от книгите, които разписах и изпратих на читатели написах следното „Най-страшните неща се случват в главите ни”. И това още преди да се запозная с тази история. Е тя доказва думите ми напълно. 9. Иван Атанасов – „От Санта с Любов” Сентенцията „Внимавай какво си пожелаваш...” е перфектно продължена от автора с думичките „... от Санта”. Справедливостта в живота идва по-различни начини. Този определено ми допадна. 10. Сибин Майналовски – „Направи си сам”. /Writing on my father’s head/ Не е само музиката, това, заради коео ме побиват тръпки. По-скоро е споменът за разказа, който все още е пресен в главата ми. Като току що отрязано парче месо. Откъде – вие сами ще си изберете, вдъхновени от главният герой! 11. Донко Найденов – „Мисията в Навурската планина” /In the Kingdom of the Blind the One-Eyed Are Kings" / Обичате ли да пътувате? Един от мрачните поети и декаденти Фернаду Песоа, беше споделил, че светът е толкова ужасяващ, че предпочита да пътува най-вече с мислите си. Те, колкото и извратени да са често са нищо в сравнение с това, на което можем да се натъкнем по светът. Защото има места по-стари дори от самият него. Едно от тях е Навурската Планина. 12. Бранимир Събев – „Машината”. /Продължава да звучи гореспоменатата песен/ Този разказ ме накара да се замисля колко често съм експлоатирал и блъскал връз различната техника, която съм ползвал. Замисляме ли се дали те, машините, имат чувства и разум? А хрумвало ли ни е какво са способни да ни причинят? 13.Иван Величков – „Заразата” /Orbis de Ignis/ Песента пасва идеално с атмосферата на разказа, който беше доста иновативен. Дали историята наистина е това, което познаваме от учебниците? Колко ужасяващо може да бъде миналото? Колко ужасяващо можем да позволим да бъде? 14.Явор Цанев – „Записване на завещанието”. Продължавам да съм безмълвен пред тази история. За сметка на това, цитатът, изваден от вътре ще каже достатъчно – „” Времето има способност да не мисли за нас, както и ние понякога забравяме за него. Получава се илюзия за мехур от безвреми, в който се носим между стените на забравата. След това той внезапно се спуква и стоим зашеметени, без да знаем колко е минало, болезнено белязани от загубата на този незнаен промеждутък. Дали сме дишали? Дали сме съществували...” 15. Коста Сивов – „Господин Джоунс”. Кой е господин Джоунс, ако не скатано парченце от главата всеки един човек, дръзнало да порастне и да наложи волята си? 16. Валентин Попов – „Господарят на болката”. /Mother Tongue/ Готови ли са тези, които насилват да получат същото в замяна? Максимата, че всичко се връща съвсем не е истинна и този разказ доказва това. Защото има неща, които се връщат в пъти повече. Въпросът – защо правим всичко за себе си, без да се замислим как се чувства другите същества около нас, все още търси своят отговор. 17.Александър Цонков – Lostov. – “Speculo Veritatis” Страшният съд не е на небето, а на земята. И носи формата на едно огледало. Силно се надявам, макар историята да е вдъхновена от реални личности и събития, самият предмет да е художествена измислица. Иначе горко – на всички ни. В едно съм сигурен – че в този свят няма нищо случайно. Чаената свещ догоря, а песента, която се пусна в плейлиста е „The host of Seraphim”. Тръпки полазват гърба ми и макар навън да е студено, а прозорците да са отворени и да внасят ароматът на излелия се дъжд, челото ми е покрито с капки пот. Помните ли тази песен? Филмът е “The mist”, една от най-сполучливите по мое мнение екранизации по Стивън Кинг. Точно с тази песен завърши уникалната кино продукция. И точно тази песен съпътства краят на написването на това ревю. Определено няма нищо случайно. Особено това, че тази книга стои или ще стои в ръцете, а в последствие и в библиотеките ви. Тези истории определено ще останат във вас. Тази книга представлява една от най-стойностните храни, с които можете да нахраните мозъка си. И побързайте, защото количествата се изчерпват бързо. А това е най-голямото доказателство, че читателите у нас са гладни – за хубава и непосредствена литература. „Писъци” е символ. Тя е основа, върху която тепърва ще се построяват устоите на новата българска литература, представляваща досега един разграден двор, в който всеки влиза и излиза, пресътворявайки още по-голям хаос. Новият строеж е задача, с която литературните зидари от Horror Writers Club “Lazarus” сме се заели и това е едно смело обещание към всички читатели. И само един прочит ще ви бъде достатъчен, за да повярвате в сериозността ни!

  26. 4 out of 5

    Ivan Bogdanov

    „Дрисъци" би очаквал всеки да напиша за този сборник, но ще Ви изненадам. Сборникът е нещо положително, радвам се че група автори от псуване на издателите на бира преминаха към работа. Бранко има качества за организатор, забелязал съм го още от „До ада и назад" и преди това други подобни книги. Сборникът като цяло си е изпълнил задачата – представя пред публиката един нов клуб на автори, творящи в по-специфичен жанр. Покрай известните имена, заради които взех да го чета, открих разни други, които „Дрисъци" би очаквал всеки да напиша за този сборник, но ще Ви изненадам. Сборникът е нещо положително, радвам се че група автори от псуване на издателите на бира преминаха към работа. Бранко има качества за организатор, забелязал съм го още от „До ада и назад" и преди това други подобни книги. Сборникът като цяло си е изпълнил задачата – представя пред публиката един нов клуб на автори, творящи в по-специфичен жанр. Покрай известните имена, заради които взех да го чета, открих разни други, които определено ми харесаха и ще продължавам да следя. Най-големият минус на сборника е, че всъщност най-приказливите от клуба са се изложили много. И докато за Делиян си беше ясно, че не може да пише, то не очаквах от Сибин и Бранко такива мърлящини. И тъй като те са правили подборката, то това срива идеята на целия сборник. Естествено, излизането на сборника беше съпроводено с огромен хайп, нетърпимост на критика и отвратителен маркетинг, но това си е проблем на клуб Лазарус, а не касае художествената стойност на книга, която реално обсъждаме. Лично на мен този формат ми е неудобен. Книгата ми идва малко малка и се изплъзва от ръката ми при четене. Вероятно е индивидуален проблем. Корицата е много зле. В смисъл – рисунката на Петър Станимиров е добра. Но предпечатът е кофти, има прегаряне на цветовете (особено на гърба), емблемата на Дракус не е центрирана. Разказите (подредбата продължава да ме учудва): 1. „Шарлатаниада – Димитър Цолов. Чел съм много неща от и за него, но за първи път чета негов художествен текст. Определено ми хареса. За този екстрасенс съм слушал много от първа ръка и съм му вдигнал яко мерника. Единственият недостатък, според мен, е че разказът приключва бързо. При пряко предаване в студиото можеха да се направят къде повече неща. Авторът е доктор, но това което е описал ми се струва анатомично невъзможно... 2. „Хаджиконстантиновата къща” на Елена Павлова – ами класика. Няма да ходя повече в Мелник, а изключено да оставам да спя вечер там. Само съжалявам, че такъв готин сетинг е изразходван за кратък разказ. Тази къща позволява да се пише много за нея. 3. „Снайперистът” – Дамян Райнов. За първи път чувам автора. Не е лош разказа, но след напрегнатото действие в разказа на Елена ми дойде малко солипсиситичен. Може би, при друга подредба би се възприел по-добре. 4. „Саможертвата на твореца” – Делияне, сериозно ли? Разказът е толкова зле, че не знам за какво да се хвана. Ама то тоя герой само това си заслужава... 5. „Приказка за смъртта” – Иван Димитров. Едно добро възпоменание за Адриан. Бог да го прости. 6. Александър Драганов познавам основно като преводач. Изненада ме, в разказа имаше и хумор, и съспенс. Много свежо. 7. Голямата ми изненада в сборника е „Полуликия” на Симеон Трифонов. Искам да прочета и други неща от този автор (има ли книга?). Много добър стил, страхотна секс сцена (Делияне, така се пише) и интересна развръзка. Показах го на една позната зеленоока репортерка, тя пита за адреса. 8. Слави Ганев – „Патологично обещание”. Втори добър разказ в книгата. И тук секс сцените са добри, а обещанието си струва. Лично на мен ми липсва обаче стилистичен редактор. Разказът е прекалено добър и леки грапавини в стила дразнят. 9. „От Санта с любов” – Иван Атанасов. Всъщност „Здрач” е книга, в която се описва колко е важно да си намериш гадже, но заигравката с Краля ми хареса! 10. Сибине, много самореклама в този разказ, а нищо оригинално. Адриан в „Сбъдващия мечти” е къде по-добър, а сравнен с Рамзи Болтън героят ти е пълна нула. 11. Донко си е класа. Може би най-професионалния разказ в книгата, но е по-скоро чиста фантастика, отколкото хорър (нещо много странно за Донко, който е от грандмастерите на хоръра). 12. Бранимир – пълна излагация – ни идея, ни сюжет. Времената на Дани Крюгер минаха много отдавна. Има стил обаче на писане, не мога да отрека. 13. „Заразата” – Иван Величков – един разказ за изборите, които се налага да правим и за вечното правило – Важното е на Вуте да му е зле. Авторът определено „ще живее". 14. Явор си държи на класата, хареса ми това покваряване на най-достойните в селото. 15. „Г-н Джоунс” на Коста Сивов – мъкааааа. Толкова дълга завръзка, а накрая едно обикновено изнасилване, даже без екстри. Не разбрах къде точно е хоръра тук... 16. „Господарят на болката” – В. Попов – Вотан. Добра идея, навлизане в един леко непознат на другите свят, но разказа плаче яко за редакция... неравномерен е. 17. Лостов ми е откритие от миналата година и с интерес следя развитието му. Има нужда от уроци по анатомия, но разказът е добър. Това момче има бъдеще като автор, ако не се разглези прекомерно. Като общо мнение – не съжалявам, че прочетох сборника, повече от нещата са добри. Липсват ми грандмастерите от преди 10-тина години, ама то затова си има причини...

  27. 4 out of 5

    Ана Хелс

    Брутално. Абсолютно брутално. Отсичащо ти краката, ръцете, главата брутално. Газещо, мачкащо, кормещо брутално. Казах ли, че е брутално? Всички знакови хорър филми, които са ви стрували безкрайно много безсънни нощи, някое и друго лекичко изспускане в гащите и приглушен писък при среща с нощното ви отражение в някое огледало – целият човешки ужас смачкан, пасиран, дестилиран и бутилиран под формата на малка книжка, уж почти безобидна, но способна да изплаши не на шега всеки неразумен пътник в гра Брутално. Абсолютно брутално. Отсичащо ти краката, ръцете, главата брутално. Газещо, мачкащо, кормещо брутално. Казах ли, че е брутално? Всички знакови хорър филми, които са ви стрували безкрайно много безсънни нощи, някое и друго лекичко изспускане в гащите и приглушен писък при среща с нощното ви отражение в някое огледало – целият човешки ужас смачкан, пасиран, дестилиран и бутилиран под формата на малка книжка, уж почти безобидна, но способна да изплаши не на шега всеки неразумен пътник в градския транспорт, който се опитва да чете през рамото ви. Едно на ръка, че книгата се чете отзад напред, и корицата е обърната на обратно – гаранция, че хората около вас ще ви гледат не просто като неграмотен нещастник, а като много кукав, обожествяващ демона на болката и насилието, неграмотен нещастник, с предполагаеми рога, копита и разцепен език. Самите текстове в огромната си част пръскат толкова черна аура около вас, че ще усетите бързо как по-чувствителните малки деца и бременни отстъпват на няколко крачки в диаметър от парчето Ктхулу магия в ръцете ви. Е, добре де, не е чак толкова видимо чудовищна ситуацията, но гарантирам, че въздухът някак закипява с малко повече от обикновеното електричество при разтваряне на страниците на Писъци. Най-добрите хорърофили на родната ни писателска сцена са се обединили в тъмното свято дело да ви изкарат акъла, ангелите, демоните, или каквото там ви трепери под сурдинка, тресящо се от атавистичен ужас пред всичко с повече зъби от необходимото. Никой и нищо не е безопасно: и най-симпатичният съсед се оказва клиент на великия Хостел на Тарантино; кротките служители на държавни учреждения са честичко чудовища (това винаги съм го подозирала), отглеждащи си древни извънземни в мазето, а амбициозните журналистки прекрачват толкова лесно границата между участник и наблюдател на събитията, че ти присяда за много дълго. Очакват ви един много кръвожаден бойлер, пред който и великият Хелрейзър смутено ще си мачка бодличките; Ноевият ковчег, криещ твърде неудобната истина за истинския ни произход, и едно телевизионно предаване, което най-накрая постига справедливост чрез ново свръх ниво на интерактивност от страна на не особено невинния зрител… Вярвате или не – по гръбнака ми още тичат зловещи ледени буболечки с много остри крачета само при спомена за малка шепа от злокобните сюжети на Писъци. Модерен боец срещу изроди в човешка кожа; панаирджии, току що слезли от хълмовете, които те гледат с очи; пипалото на Ктхулу, разцепващо тъничката преграда между действителността и вечността на болката; Смъртта, дебнеща гениалните умове зад стената на съня; демонът на изкушението, с когото сделката е винаги твърде измамна; дядо Коледа, наказващ всички крапи писатели на мейнстрийм шитня; Чумният бог, вършеещ из цялото Време като истинския господар на човечеството; сянката на злото, покваряваща жертвите си с безкрайни богатства; индианските отмъстителни духове на жертвите на злите бели нашественици; огледалото на истинската душа, и господин Джоунс, за който просто трябва да прочетете – всички те, и любимите им жертви и приятели, ме чакат по ъглите на дома ми, карайки ме да планирам инсталиране на повече лампи и от необходимото да изпържа вол само на светлината им за минути. Знам, че често го чувате от мен, когато става въпрос за български автори и изданията на колекция Дракус – но това е просто шедьовър на хорър литературата, който ако нямате в библиотеката си, не ми се хвалете, че разбирате каквото и да е от книгите на страха, макабреното и прочистващото чревната флора през няколко отверстия наведнъж под безапелационното влияние на рафинирания твърд ужас. Преживяване, което ще ви накара да се разплачете от умиление пред сивия си скучен живот, в който Боко и компания са най-лошото, което може да ви се случи. Защото злото дебне всеки, който дори за малко отвърне очи от сигурността и здравословната подозрителност към околните, и не си държи поне една малка брадвичка или телескопична електрошокова палка под възглавката, за да разгонва разни пипалесто – многоочести кошмари, живеещи в праха под леглото. Не, не е лошо да си параноичен, особено когато другият вариант на съществуванието ви ще се изчерпи с кратичкото определение „храна“. Хората на Писъците го знаят най-добре, послушайте ги.

  28. 5 out of 5

    Явор Цанев

    И прочете Бог ПИСЪЦИ, и рече - ето, това беше твърде добро. (13:280)

  29. 5 out of 5

    Донко Найденов

    Светът на ужаса Няма как да скрия очарованието от сборника, който наскоро излезе, който се продаде като топъл хляб и който се превърна в сензация. И, разбира се, каква голяма чест е за мен, че участвам в него. Сборникът "Писъци" е наистина уникален - корицата на Петър Станимиров е на ниво, разказите до един са на ниво, оформлението е на ниво.... всичко е на ниво. Такива сборници трябва да се издават и да пълнят библиотеките на читателите. В разказите може да срещнем необясними явления, убийци-пси Светът на ужаса Няма как да скрия очарованието от сборника, който наскоро излезе, който се продаде като топъл хляб и който се превърна в сензация. И, разбира се, каква голяма чест е за мен, че участвам в него. Сборникът "Писъци" е наистина уникален - корицата на Петър Станимиров е на ниво, разказите до един са на ниво, оформлението е на ниво.... всичко е на ниво. Такива сборници трябва да се издават и да пълнят библиотеките на читателите. В разказите може да срещнем необясними явления, убийци-психопати, страховити места, демони и така нататък. И каквато е моята традиция, ще напиша по няколко думи за всеки един от разказите: "Шарлатаниада" на Димитър Цолов - началото на сборника е ударно! Главният герой е шарлатанинът Люсиен Пенков, който мами болно от рак малко момиче с цел а се възползва по най-долния начин от нея. Но един журналист е по петите му и всячески е решил да му отмъсти! Той подготвя пъклен план по време на интервюто му в известно предаване. "Хаджиконстантиновата къща" на Елена Павлова - доста добър разказ, написан от автор, чието име вдъхва респект и уважение. Разказът ни пренася в малкото възрожденско село Медник и и една къща-музей, наречена "Хаджиконстантиновата къща". Но тази къща не е като другите. В нея изчезват туристи, а подземията й крият страховита тайна. "Снайперистът" на Дамян Рейнов - той се буди на фронта, около мъртви войници, без да знае как се е озовал на това място. До него лежи снайперистка пушка. Той я взема и тръгва към къщите на близко градче. Но това, което ще открие там, ще го хвърли в дебрите на истинския ужас. Много силна хорър-мистерия. Браво Дамяне! "Саможертвата на твореца" на Делиян Маринов - разказ, който ще накара читателят да се замисли. Магнолия скача под влак, за да спаси от глад семейството си - пътуващи актьори, живеещи в каравана, подчиняващи се на странни правила. В същия влак пътуват младите Станимир и Моника - гаджета, които имат проблем помежду си. Влакът спира в нищото. И ужасът започва! "Приказка за смъртта" на Иван Димитров - една притча за смъртта, посветена на загиналия ни приятел Адриан Лазаровски. Около него е пустиня. Той крачи сред пясъците, а луната осветява пътя му. Единственото, което помни, е зловещата катастрофа. Вижда силует на непознат, който го заговаря и който го кара да разбере, че навярно не е преживял катастрофата. "Призраци и богове" на Александър Драганов - една от любимите ми теми на ужасите са призраците! Алекандър Драганов е изключително добър на тази тема. Йордан Горанов е екзорсист, който обича белгийски шоколад и който често попада на фалшиви сигнали. Когато обаче един човек го вика у тях, за да го отърве от духа на жена му, той разбира, че този път случаят е сериозен. Ще се разкрият страховити тайни, в които освен призраци, участват и богове. "Полуликия" на Симеон Трифонов - уникален разказ, написан с уникален стил. Красиви актриси, спортистки и други известни жени попадат под смъртоносната хватка на Човекът-сянка. Ралица Стоилова е криминална журналистка, решена да разкрие убиеца. Един ден тя получава обаждане от непознат, който заявява, че има информация за Човекът-сянка и иска лично да се срещне с нея. "Патологично обещание (и желание)" на Слави Ганев - Това е втория разказ на Слави, който чета и трябва да ви кажа, че той е много добър писател. Филип е влюбен в Люба, постоянно я сънува, мисли за нея. Отчаян, намира Стареца, за когото е чул, че е магьосник и изпълнява всички желания. Но Старецът му казва, че за да има Люба, трябва да продаде душата си. "От Санта, с любов" на Иван Атанасов - Иван Атанасов е познато име в хорър-пространството и всичко, което съм чел е на високо ниво. В този разказ известни писатели (един от които е Стивън Кинг) получават подаръци за Коледа, които по някакъв начин са свързани с техни искрени желания. Кой изпраща тези подаръци? Дали е дядо Коледа или... нещо съвсем друго? "Направи си сам" на Сибин Майналовски - още един автор, който пише на висота и който няма слаб разказ. В този разказ главният герой е Стамат Петров от Велико Търново, който има бизнес, харесва хоръра и води уж нормален живот. Стамат е наел и стая в крайният квартал "Чолаковци", за да се усамотява от натовареното ежедневие. Какво обаче се случва в тази стая и защо тя има толкова добра шумоизолация? Разказът те поема и лека полека те пренася в света на безграничния ужас. "Мисията в Навурската планина" на Донко Найденов - ето го и моят разказ. Дълго се чудех дали да пратя него или някой друг, но сега не съъжалявам. Разказва се за четирима изследователи, които отиват на мисия в Армения, за да открият нещо невероятно. "Машината" на Бранимир Събев - друг автор на висота - Бранимир Събев, председателят на клуб Лазарус! Той също няма слаба творба. Датата е 06.06.2016, а часът - 18:06:06. При битови инциденти няколко души по света пускат кръв върху различни машини. Тогава машините започват да се държат странно. От тях се появява нещо, толкова кошмарно, че променя живота на хората. Аплодисменти! "Заразата" на Иван Величков - Това е първия разказ на Иван Величков, който чета и вече знам, че ще потърся още много негови произведения. Много добър исторически хорър! Браво Иване! Авиньон, 1342 година. Европа се тресе в оковите на смъртоносната чума. Странни съновидения на Папа Климент VI показват, че в тази епидемия са намесени дяволски сили! "Записване на завещанието" на Явор Цанев - още един хорър-автор, доказал се пред обществото, който също няма слаби разкази. Негово е издателството "Гаяна", което изцяло подкрепя БГ-хоръра в България. И тук Явор Цанев се е представил повече от перфектно. На смъртния си одър, старият лихвар (от когото целия град изпитва ужас) оставя цялото си наследство на нищо неподозиращия нотариус. Какви са причините за това странно решение? Какво се случва след това? Разказ, който ще ви остави бездумни. "Господин Джоунс" на Коста Сивов - поредният български автор, който пише много добре, разказите му се леят като мед и след тях остава дълбок послевкус. Господин Джоунс е дебел мъж, на който жена му го е напуснала заради теглото и който не може да спре да яде. Той решава, че е крайно време да се справи с този проблем и опитва нестандартни методи. Един от тях е свързан с неговата стажантка Мадлен. "Господарят на болката" на Валентин Попов - Вотан - Вал също е сред доказаните имена в България, а разказите му се помнят дълго. Тук се потапяме в зимната атмосфера на малкия американски град Форт Асинобой. Тексасецът Джейкъб често идва тук и се отбива в кръчмата "Дивия елен" където пие коняк и се отдава на други удоволствия. В същото време, в Мъгливите планини над града, в резерватът на асенобоите е изчезнала млада индианка. "Speculo Veritatis" на Александър Цонков - Lostov - имах щастието да прочета разказа още преди да се появи тук и сега пак се върнах към това удоволствие. Изключителен разказ, който те хвърля в дълбок размисъл. Петролният бос Роугън О'Фелер чрез натиск и заплахи принуждава стария Джебедая да му продаде увеселителния си парк. В багажа на стария собственик Роугън открива странно огледало, което, по думите на Джебедая, показва душите на хората. Сборникът "Писъци" е явление в българската литература. Силно, силно препоръчвам!

  30. 5 out of 5

    Даниел Иванов

    В интернет пространството се появиха десетки положителни ревюта на този сборник и нито едно отрицателно. Някой може да попита - как така няма отрицателни? Аз ще му отговоря на секундата - причината за това е, че в книжката няма слаб разказ. Може да си мислите, че преувеличавам, но аз винаги ще бъда готов да споря с вас. Нормално е, когато бъде издаден сборник от различни автори, някои произведения да не бъдат на достатъчно високо ниво. Аз не забелязах такова нещо с Писъци. Въпреки, че имаше разк В интернет пространството се появиха десетки положителни ревюта на този сборник и нито едно отрицателно. Някой може да попита - как така няма отрицателни? Аз ще му отговоря на секундата - причината за това е, че в книжката няма слаб разказ. Може да си мислите, че преувеличавам, но аз винаги ще бъда готов да споря с вас. Нормално е, когато бъде издаден сборник от различни автори, някои произведения да не бъдат на достатъчно високо ниво. Аз не забелязах такова нещо с Писъци. Въпреки, че имаше разкази, които не ми допаднаха като идея (нормално - никой не е идеален - визирам себе си), ясно си личеше, че са написани с голям майсторлък. Останах впечатлен от книгата и без много да му мисля реших да ви ангажирам с моето мнение за нея. Ще подходя по необичаен за мен начин с това ревю. Реших да оценя всеки разказ по десетобалната система както правят в IMDB и същевременно да споделя впечатленията ми по отделно за всеки от тях и аджаба, защо съм дал тази оценка. Ще започна с първото нещо, което прави огромно впечатление - корицата. Тя е дело на Петър Станимиров (великолепен български художник, всепризнат майстор в илюстрирането на книжни корици - илюстрирал такива на Стивън Кинг и небезизвестният Сибин Майналовски - Усмивка в полунощ. Илюстрацията е плашеща и същевременно предизвиква огромно нетърпение към читателя да разлисти страниците в книгата. Заслужено и безпрецедентно получава 10/10 - Шедьовър. А сега започвам с разказите така, както са позиционирани в сПИСЪКА. Продължение на ревюто можете да откриете на този адрес: http://danielivanovrazkazi.simplesite...

Add a review

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Loading...
We use cookies to give you the best online experience. By using our website you agree to our use of cookies in accordance with our cookie policy.